Фамилната терапия е психотерапевтичен метод, при който се работи с цялото семейство. Тя поставя ударението върху взаимоотношенията и общуването между семейните членове.
Този вид психотерапия е особено подходяща за преодоляване на брачни недоразумения, при затруднения във взаимоотношенията между семейните членове, при промяна в състава на семейството (развод, смърт, втори брак и т.н.), както и при поведенчески проблеми у децата.
Фокусът в работата е върху емоционалните потребности на партньорите и взаимодействието между тях. Взаимоотношенията в семейството са основен източник както за добро психично здраве, така и за възникването на дисфункция.
Семейството е една система, която има своите членове. Те влизат в различни роли, позиции и определят своите граници като поддържат баланс чрез набор от вътрешни правила. Правилата във всяко семейство са различни и това прави периода на “напасване” особено важен, защото новото семейство изработва свои правила, част от които са нови, а друга част – пренесени от рождените им семействата. Често моделите на взаимодействие в семейството се повтарят в поколенията.
Поведението на фамилния терапевт е поведение на неутралност, приемане на различните гледни точки и разгръщане на преживяванията на всеки. Терапевтът мобилизира ресурсите на семейството за изграждане на удовлетворителни взаимоотношения и постигане на ясна комуникация между семейните членове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар