Пясъчната игрова терапия /sandplay/ е форма на психотерапия, създадена от швейцарския терапевт Дора Калф, последовател на Юнг. Първоначално се прилага за работа с деца, но впоследствие започва да се използва и с възрастни клиенти. В нея от една страна присъства елементът земя, а от друга – голям набор от разнообразни миниатюри /животни, растения, приказни герои, човешки фигури, сгради, природни материали, кристали и пр./, за да може клиентът да сътвори своя реален живот, фантазия, страх, преживян сън и т.н. Разглеждайки фигурите, човек избира тези, които изразяват най-точно неговите мисли, чувства, желания и вътрешни конфликти. Това е креативна терапия, не вербална.
Сам по себе си пясъчният сандък представлява „едно свободно и защитено пространство”/Дора Калф/. Детето или възрастният са свободни да направят това, от което имат нужда, това, което е в душата, сърцето и ума им, а ограниченията на сандъка поставят граници, които дават сигурност.
На пръв поглед процесът на работа изглежда като детска игра, но всъщност е много символичен и съдържателен. Играейки в пясъка, клиентът навлиза все по-дълбоко в себе си, пресъздавайки нагледно вътрешния си свят чрез символите, които използва.
Досегът с пясъка носи неповторими тактилни усещания, действа релаксиращо, снема стреса и физическото напрежение, развива фината моторика, творческото мислене и въображението.
Пясъчната игрова терапия е подходяща за работа с деца, които по-трудно могат да назоват какво чувстват и мислят, при които речта липсва или е оскъдна, с повишена тревожност или страхове, с поведенчески нарушения, при конфликтни взаимоотношения с възрастни или връстници, усложнени семейни отношения, емоционални травми, трудности в адаптацията и др.
Този метод е препоръчителен и за деца със специални образователни потребности, при хиперактивност /ХАДВ/ и аутисти, тъй като дава възможност да изразят себе си без думи, да пресъздадат това, което се случва около или в тях самите.
„Най-често ръцете знаят по-добре как да разкрият това, с което разумът не може да се справи.” К. Г. Юнг
Няма коментари:
Публикуване на коментар